статията е препечатка!
Представям ви досието на Русенския митрополит Неофит. Той беше обявен от комисията по досиетата като агент „Симеонов” на Шесто управление на бившата Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия от 1983 г.
Официалната биография
Митрополит Неофит има светско име Симеон Николов Димитров и е роден в София на 15 октомври 1945 г. След завършване на основното си образование, през есента на 1959 г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш.Завършва я през 1965 г. От септември 1967 г. е студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, която завършва през 1971 г.
От есента на 1971 г. до 1973 г. той е на богословска специализация в катедрата по „Църковно пение“ при Московската духовна академия. От септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно-църковно пение и диригент на студентския хор при Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София. На 3 август 1975 г. в Троянската св. обител е постриган в монашество с името Неофит от Българския патриарх Максим, под духовното старчество на тогавашния игумен архимандрит Геласий. На 15 август същата година патриарх Максим го ръкополага в йеродяконски чин, а през 1976 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ и за йеромонах.
По време на това негово служение, на 21 ноември 1977 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ е възведен в архимандритско достойнство от Българския патриарх Максим. От 1981 г. до края на 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия. Като такъв на 8 декември 1985 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ е хиротонисан в епископски сан с титлата „Левкийски“ и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит.
Митрополит Неофит
От 1 декември 1989 г. епископ Неофит е ректор на Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, а на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан на възстановения от юли същата година Богословски факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Този пост той заема до януари 1992 г. От 27 януари 1992 г. е назначен за главен секретар на Св. Синод и председател на Църковното настоятелство при „Св. Александър Невски“.
На 27 март 1994 г. е избран, а на 3 април същата година е и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. От 17 декември 2001 г. по решение на Петия църковно-народен събор Доростоло-Червенска епархия е разделена на Русенска и Доростолска епархии, а той се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.
Към момента Негово Високопреосвещенство Русенски Митрополит Неофит е и председателстващ заседанията на Св. Синод на БПЦ, а също е избран за председател на синодалната Просветна комисия.
Броени дни след отварянето на досиетата в Светия Синод Русенският владика Неофит заяви, че не се чувства виновен, тъй като никого не е предавал, а просто е пътувал извън страната и затова се е налагало да работи с ДС.
Какво съдържа делото на агент „Симеонов”
Делото, което е запазено в архива съдържа… 16 листа. То е прочистено и представлява част от личното дело на агент „Симеонов”. Оформено е според правилата на оперативния отчет (съответен печат на последната страница) едва през 1996 г. Тоест това е времето, до което може да се предполага, че върху материалите по делото е могло да се извършва интервенция.
Работно дело не е запазено. От няколкото документи, запазени в досието, предимно на оперативни работници, става ясно, че агент „Симеонов” е предавал и писмени сведения за български свещеници в заграничните епархии, които е посещавал при пътувания в чужбина. Такива донесения обаче не са съхранени.
От досието става ясно, че Симеон Димитров (Неофит) влиза в полезрението на Държавна сигурност още през 1964 г. – 19 години преди да бъде привлечен като агент. Контактите с него са започнали през 1981 г. – две години преди да е регистриран като агент. Когато е вербуван е бил архимандрит, протосингел на Софийската митрополия. В качеството си на агент Шесто управление го е използвало като агент за влияние, за решаване на кадрови въпроси и по линия на международни икуменически мероприятия.
С него са работили двама оперативни работници от 03 отдел на Шесто управление, отговарящ за духовенството – майор Кирил Иванов Котов в периода октомври 1983 г. до октомври 1985 г. и капитан Ангел Славейков Славчев от октомври 1985 г. до март 1990 г.
Агент „Симеонов” е приеман в явочна квартира „Несебър”. Пазил е конспирацията и не са засичани данни да е бил разконспириран.
От гърба на корицата на личното дело на агент „Симеонов” гледа гледа младият Неофит. Снимката е черно-бяла и е залепена на вътрешната страница на корицата на тънката папка, за да удостовери външния вид на лицето.
Оформяне като агент
Първият документ в личното дело е Строго секретно предложение за оформяне на архимандрит Неофит – Симеон Николов Димитров за агент на органите на ДС. То е утвърдено е от началника на 03 отдел Шесто Т. Тодоров на 20 октомври 1983 г.
„Изхождайки от необходимостта за наблюдение дейността и поведението на отделни висши реакционно настроени духовници от БПЦ и оказване на влияние върху тях, както за участие в различни международни икуменически мероприятия от 1981 г. поддържам контакт, обработвам и използвам конкретно в изпълнение на наши оперативни поръчения архимандрит Неофит – Симеон Николов Димитров протосингел на Софийската митрополия”, пише в строго секретното предложение началникът на 01 отделение на 03 отдел в Шесто майор К. Котов.
В документа е описан произходът на Неофит. Посочено е, че произхожда от работническо семейство. Баща му е бил железничар, а майка му чистачка. Безпартийни и силно религиозни.
Симеон Димитров е завършил семинарията в Черепиш, след което и Духовната академия в София. През 1976 г. приема монашески сан (не е посочено, че го ръкополага лично Максим). Допълнено е, че е специализирал църковно пеене в Москва. „Ползва се с подкрепата на патриарх Максим и други висши духовници заради силната му привързаност към църквата и дълбока религиозност. Близък е с епископ Йосиф и е под негово влияние. От началото на 1982 г. е назначен за протосингел на Софийската митрополия”, е казано в секретния документ.
Оперативният работник майор Котов изтъква, че в резултат на водените с него разговори постепенно се наблюдава промяна в негативното му в миналото отношение към участието на БПЦ в икуменическото движение. „Неговото разбиране за религията и мястото на БПЦ в съвременния живот и социалистическото изграждане на страната не е все още напълно избистрено, но се забелязват положителни елементи. Одобрява участието на църквата в борбата за мир. Демонстрира безпределна любов и вярност към Съветския съюз, съветския народ, към работата и линията, която провежда Руската православна църква”, пише още в документа.
Архимадрит Неофит е определен като интелигентен с много обща и богословска подготовка. Очертава се като перспективен духовник. „От него писмени сведения до сега почти не съм вземал, но това не е трудно и не е проблем. Писмена информация е дал единствено относно свои впечатления от едно пътуване в САЩ през настоящата година. Въз основа на горното предлагам Архимандрит Неофит да бъде оформен за агент на ДС под псевдоним „Симеонов” Същият ще се използва за решаване на кадрови въпроси, за изпълнение на задачи при задгранични пътувания и за влияние”, заключава кадровият служител в Шесто. Документът носи дата 19 октомври 1983 г.
Няколко дни по-късно, на 24 октомври 1983 г. с регистрационна бланка на Шесто, 03 отдел, 01 отделение, оперативният работник открил делото Кирил Иванов Котов вписва името на свещеника в агентурния апрат на идеологическото управление.
Проучване в миналото от КДС
Следващият документ в папката „Симеонов” е строго секретно проучване от управление Шесто – КДС (Комитет за Държавна сигурност) от 26 декември 1967 г. Идеологическото управление е образувано само два месеца по-рано. По това време бъдещият митрополит Неофит и живее с родителите на ул. „Жданов” (днес ул. „Пиротска”) и ул. „Борис” І №152.
В документа се посочва, че Симеон Димитров е завършил Семинарията в Черепиш, след това е отбил военната служба и се уволнява през 1966 г. През 1967 г. той вече е студент в Духовната семинария. „В квартала обекта не членува никъде и прояви от общественополитически характер няма. Не са забелязани да има проявени порочни слабости и наклонности. Доколкото е познат прави впечатление на тих и скромен. Дружба не поддържа с никого, тъй като живее изолирано от квартала. Там предимно са учреждения и канцеларии”, е посочено в проучването.
Баща му, роден в Асеновград, е пенсионер и портиер на същия адрес, безпартиен, членува в ОФ, но няма дейност и е аполитичен. Майка му е родена в Карлово и работи като прислужничка в Еврейската синагога. Тя също е безпартийна. Симеон Димитров има по голям брат, роден през 1943 г., който също е студент в Духовната академия г.
Защо богословие?
Един още по-стар документ в досието сочи, че интересът към Симеон Димитров и семейството му датира от 1964 г., когато той е ученик в V курс в Духовната семинария в Черепиш. Този документ дава и отговор защо младежът е избрал богословието. Документът е представлява строго секретна справка относно Симеон Димитров от старши разузнавач без да е посочено името му с дата 24 януари 1964 г. В него е записано, че майката на Симеон Димитров е портиерка в кооперацията, в която живеят на ул. „Жданов”. Тя е описана като редовна посетителка на църквите „Св. Петка” и „Св. Неделя”. „Цялото семейство са много религиозни. Всяка неделя ходят редовно на църква. Особено религиозни са майка и братът на обекта”, е докладвал разузнавачът от ДС.
Той е описал мнението на жена, живееща на същия адрес, според която „главната причина, за да отидат двамата синове в семинарията, е майката”.
„Обектът по характер е тих и скромен младеж. Много ученолюбив и отличен ученик. Не се е ограничавал само с четене на религиозна литература. Четял много съвременни книги и гледал филми, които църквата им забранявала да гледат”, пише още в справката от 1964 г. Тя завършва с погрешна прогноза, а именно, че „според източника след завършване на семинарията обектът нямало да стане свещеник” (изречение, подчертано с червено).
Агентурно донесение за архимандрит Неофит преди вербовката
В досието на Русенския митрополит Неофит е оставен един документ, който агентурно сведение относно „Характеристични данни за архимандрит Неофит, преподавател по музика в Духовната академия”. Той също носи гриф „Строго секретно” и е дело на агент „Стефанов” от 13 септември 1979 г. – четири години преди Неофит да бъде привлечен като агент на Шесто управление.
В агентурното сведение се посочва, че Неофит е постъпил като ученик в семинарията в Черепиш през учебната 1959/60 г. Споменавал е, че главната заслуга да отиде там има майка му. Като ученик Симеон бил тих, дисциплиниран и ученолюбив. Налице била и неговата музикална дарба. През учебната 1964-1965 г. година станал помощник-диригент на семинарския хор.
В пространното донесение на агент „Стефанов” е отбелязано, че Симеон не се смущавал от трагичните моменти в семинарията. Тези моменти са свързани с изключвания на ученици за дребни пропески или защото нямали „духовен заряд”. Той одобрявал практиката на еп. Тихон, който почти всеки религиозен празник подстригвал ученици за иподякони, насилвайки ги да се заклеват пред олтара, че непременно ще приемат духовен сан.
В документа е посочено дословно:
„Имало случаи, когато ректорът и някои преподаватели излизали от храма лицемерно усмихнати след заклетите „нови иподякони”, а последните се тресели от плач след станалото. Децата били изцяло объркани, защото наставниците им „внушавали, че „бог поруган не бива”. Всяка неизпълнена пред него клетва, била смъртен грях. В подобни моменти Симеон „успокоявал” пострадалите. Още звучат неговите думи: „Защо се вълнуваш? Какво от това! Защо пък да не станеш духовник, има ли по-хубаво от това…”
Според агентурното донесение в по-горните класове се променил. Без преподавателите той бил като другите свои другари, но пред преподаватели, ректор или висши духовници ставал друг. „Присъщата му добродушност се заменяла с една угодническа физиономия. Сервилниченето му пред духовниците било нещо обикновено. Тези характерни качества той пазел и до днес. още преди да завърши семинарията изразявал възхищението си от еп. Партений, който наричал „стълб” на православието в България”, се твърди в документа.
В него още е посочено, че през 1964 г. Симеон се сближил с „леля” Милка от София – назначена за работа от митрополит Паисий в цеха за църковни утвари при Черепишкия манастир. Тя имала музикално образование и предложила услугите си на Симеон. Започнала да му преподава уроци по пиано. Дружбата между двамата се задълбочила и жената след време осиновила Симеон и му прехвърлила апартамента си. Починала през 1979 г.
Като студент Симеон пребивавал в Духовната академия съвсем малко. Той бил всекидневен църковен певец в църквата „Св. Неделя”, в която обикновено служил еп. Партений и отивал на лекции на третия час. Нямал особен контакт със студентите. Правило впечатление, че се занимава с църковна музика.
От досието става ясно, че сведения за миналото на Неофит са набавени от агент „Стефанов” от разговори с негов приятел, който е бил в Духовната академия по същото време с, когато там е следвал и Неофит.
Описан е случай, при който Неофит, говорейки за еп. Партений, разказал как една вечер го спряла кола на ДС и го заставили да влезе. По думите му Партений е откаран в ДС и там се опитали да го обработят психологически. Разбира се нищо не помогнало, само имали удоволствието да се запознаят с него.
И още един случай. Един-два дни преди каноничния избор на Ловчанския митрополит Максим за патриарх приятелят на агента влязъл в Духовната академия заедно с други и на стълбите срещнали Симеон Димитров. „Той се интересувал кой ще е новия патриарх. Подхвърлили му, че може да бъде Максим. Тогава Симеон казал: Какво прави този Синод, защо не изберат дядо Никодим… Ако изберат Максим, господ да ни е на помощ”, е записано в агентурната справка.
По-късно, след завръщането му от Москва, Симеон споделил как решил да стане монах: „Много мислих преди да става монах, но като имам предвид семейните трудности и мъки и често пъти неуспеха на цивилните в църквата, реших да приема монашество”.
През последните години Симеон станал много предпазлив и най-близък приятел му бил архимандрит Йосиф – протосингел на Софийската митрополия.
Документът завършва със следната оценка: „Неофит притежава положителни качества, но като мнозина богослови е неискрен, обича да сервилничи и би могло да се спори доколко възприема новия живот.“
В досието няма други документи, които да потвърдят или да отрекат написано. Оставено като единственото агентурно сведение за Неофит преди да бъде вербуван, то има по-скоро тежестта на донос. Вероятно точно заради неговото съдържание офицерите от Шесто управление са решили да го запазят при прочистването на досието след 1989 г.
Скъсване с Шесто
Последният документ в досието на митрополит Неофит е строго секретно предложение за изключване от агентурния апарат на агент „Симеонов” от март 1990 г. То е утвърдено от подп. Сл. Геновски, началник на началник 05 отдел в Национална служба за защита на конституцията. Това е новосъздадената контраразузнавателна служба след разформироването на Шесто управление на ДС и Второ управление на ДС (контраразузнаването) през февруари 1990 г. Повечето от кадрите на Шесто се вливат в Националната служба за защита на конституцията, която впоследствие става Национална служба „Сигурност”.
В този последен документ е даден следния образ на Неофит:
„Силно религиозен, привързан към църквата еп. Неофит се оформя като един от консервативно настроените млади висши духовници, радетели за запазване на старите традиции в православната църква. Особена активност проявява в разширяване на религиозната дейност прояви след започналите в социалистическите страни процеси на преустройство и демократизация и най-вече след проведеното в СССР честване на 1000 годишнината на Руската православна църква. Започна открито да поддържа тезата за пълна самостоятелност и ненамеса на държавата в религиозната дейност и църковно управление.”
Посочено е, че с еп. Неофит е установен оперативен контакт чрез 1981 г. и през 1983 е вербован за агент на органите на ДС на идейно-политическа основа по метода на постепенното привличане.
Използван е като агент за влияние при решаване на кадрови въпроси. Съобщавал е в писмен вид информация за провежданите в НРБ международни мероприятия по линия на БПЦ. А също така и при пътувания зад граница, както и за поведението на свещеници, изпратени на работа в българските задгранични епархии.
На срещите се явява редовно, но не проявява инициатива. Спазва принципите на конспиративност и няма данни да е разшифровал връзките си с ДС.
„След 10 ноември 1989 г. и легализиране на опозиционните сили в НРБ в агент „Симеонов” настъпи колебание за необходимостта от продължаване на контактите с органите на ДС. Въпреки положените усилия за укрепването му като агент през март 1990 г. той категорично отказа да се среща и поддържа връзки с представители на тези органи. Своето нежелание мотивира, че с настъпилите изменения в политическата обстановка в страната необходимостта от подобни конспиративни взаимоотношения напълно отпада”, е заключението.
С този аргумент агент „Семеонов” е изключен от агентурния апарат. Дадени са указания да не му се взима декларация за неразгласяване на връзките с ДС. Датата е 21 март 1990 г.
Личното му дело е свалено в архива. То става публично 22 години по-късно, когато вече Неофит е митрополит и член на Светия Синод и комисията по досиетата обявява сътрудниците на ДС в него.
Няма данни какво е станало с работното дело на агент „Симеонов”.
