Тия дни се мъчих да гледам едно филмче… Казвам мъчех се, защото два пъти го пусках – два
пъти заспивах. А филмчето не беше идеално лошо. Както и да е. Та въпросната продукция ме върна към мисълта, че трябва да пиша всеки ден. Вярно е, в повечето дни след работа нямам сили да си кажа името камо ли да мисля постове…, вярно е – в много от делничните дни се прибирам бесен на целия свят… Но и друго е вярно – писането в блоговете ВСЕКИ ДЕН възпитава в нас дисциплина, самоконтрол, въображение… Не че има толкова какво да ви кажа, което вече да не знаете, или пък защото някой е умрял да ми чете простотиите… Не, просто за да покажа и да напомням на себе си – че ме има, че съм тук … всеки ден… и напук на всичко. Приятен уикенд 
